За вярата или..ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН на всички с хубавите имена Константин и Елена и техните производни!

На този прекрасен ден, преди 12 години правихме кръщене на мен и на трите деца едновременно. Беше чудесен празник с много гости и от този чудесен празник, преди 12 г, всички в нашето семейство са кръстени в църква.
След самото кръщене имахме инцидент – пиян шофьор с лада се блъсна в нашата кола и скъси багажника й с 15 см. За наш и негов късмет, всички бяхме живи и здрави. От тогава на този ден винаги си правим семеен курбан за здраве. Бъдете живи и здрави и вие и се обичайте.
Днешната ми картичка е специално за днешния ден. За вярата и..за всички именници.Да им е живо и здраво името- да си го носят с гордост, а то да им носи слава! Ето я и картичката

Ползвала съм крафт хартия, парче от прекрасната corе-dinations хартия,която съм ембоснала с една от суперските папки за релеф на Тим Холтц, както и една много ценна за мен дизайнерска хартия Wayfarer на Janet Hopkins, малко канап, панделка, ръчно нарисувани и изрязани букви (момичета, какво ли удоволствие е, да имаш плотер..)и апликирано цвете.., елипса, накъдрена елипса..декоративен „шев“. На мен крайния резултат ми харесва. Надявам се да хареса и на вас. Църквата почита днес светите равноапостоли Константин и Елена. През 313 г. император Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия Самият той приема християнската вяра в края на живота си.
Майка му Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Според народните вярвания на този ден строго е забранена всякаква полска работа.Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че „Еленка и Костадин носят градушката в чувал“.
Това е денят на игрите върху огън -нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа, но почти само като атракция. Празникът започва няколко дни преди деня на св. Константин и Елена – със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата.
На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно – и хороводните мелодии, предназначени за обреда. Когато огънят стихне, останалата жарава – живите още въглени, се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на св. Константин и Елена. В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Те са, като че ли в несвяст, в унес.
Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.
 След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.
Имен ден празнуват Константин, Елена, Костадин, Костадинка.

Честит празник , усмихнат слънчев ден и успешна нова седмица на всички!

 

Ивановден

Дойде редът на още един хубав празник, който трябва да се полее подобаващо. На Ивановден православната църква чества деня на св. Йоан Кръстител, който кръщава Исус Христос в река Йордан. Йоан познава и посочва Христос като Син Божий. Наречен е Предтеча, защото предрича идването на Спасителя на земята.

Днес празнуват всички с имена Иван, Иванка, Ваньо, Ваня, Йоана, Йоан, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Калоян, Жан, Жана и Яна.
На обредната трапеза именниците е добре да посрещнат своите гости с варено жито, фасул, ошав, баница, а също и с кървавица, печена луканка или свински ребра със зеле.
Ивановден е част от богатия в обредно отношение коледно-новогодишен празничен цикъл. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден.

Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от следсватбените обичаи, с който се затваря широкият кръг на сватбената обредност.
Този ден ергените къпят момите, окъпвани са младите мъже и именниците.

В Югозападна България къпят младоженките и малките момиченца до 1 годинка. Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза.
Народната представа за св. Иван като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Носи се кравай, месо и вино. Прави се обща трапеза.

На Ивановден изтича срокът, през който ходят новогодишните маскирани дружини.
В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено царя на чешмата и го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста, арапи и пр. мъже. Накрая всички излизат на празнично хоро, с което приключва пълният цикъл на обичая Коледуване.

Днес не успях да направя картичка, но..омесих пика и хляб за здраве..

Честито на всички именници!

 

Честито Богоявление!

За този чудесен празник, сътворих ето тази картичка:

С нея искам да поздравя всички именици днес и специално всички Данка Матеева и Дани Димитрова с които се запознах в изминалата година покрай любимото ни хоби.

Православната църква празнува днес Богоявление – Йордановден, който е третият по значимост християнски празник през годината. Според библейската легенда, на този ден Исус Христос е покръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител.
В момента на кръщението небето се отваря и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: „Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение“. Оттук идва и названието на празника – Богоявление.

Празникът има различни имена в страната – Кръстовден, Водици, Водокръщи. Според народното поверие, през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае.
Вярва се още, че тогава водата спира, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен като Водици и Водокръщи.

За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празничната черковна служба, свещеникът хвърля Светия кръст във водата. Млади мъже се хвърлят въпреки студа и ниската температура, и изваждат кръста от водата. Който го извади, бива честит и здрав през цялата година.

Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, това предвещава здраве и плодородие през годината. Ако времето е студено и сухо, приема се като знак за плодородна и добра година. Накрая – с китка босилек, свещеникът поръсва хората за здраве.

Св. Богоявление. Руска икона от XIII век. Съществуват свидетелства за чествуването на този най-древен Господски празник още през II век, но до IV век той се съединявал с Рождество Христово. Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, защото при кръщението Си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света за обществено служение. Чрез раждането Си Той се явил на света в плът. По-късно Църквата приела да празнува двете събития поотделно – на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари – Богоявление.

Богоявленският празник е свързан с великото водосвещение, което трябва да ни напомня, че при бреговете на река Йордан Бог е обновил чрез вода и Дух нашата овехтяла от греха природа.
Йордановден се смята за последен от периода на т. нар. мръсни дни, а с тях хаосът отстъпва място на новата подредба на света. Срещу празника е третата, последна кадена вечеря. Към постните ястия на нея се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сърми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино.

Имен ден празнуват Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана.

Хубав празник на всички!

 

Васольовден или Сурваки..

На 1 януари източноправославната църква празнува Васильовден или Сурваки. На този ден източните християни почитат паметта на Св. Василий Велики. Един от великите философи и писатели на раннохристиянската църква.

Народната традиция свързва празника на Св. Василий Велики с обичая сурвакане. Въпреки тази малка съществена разлика с коледарските групи, на Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани. На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните на къщите. Самото сурвакане се явява един вид продължение на коледарските благословии. Както коледарите и сурвакарските групи си имат водач и човек, който изпълнява ролята на магарето и прибира парите и другите дарове. И пак, както коледарите носят със себе си криваци, така и сурвакарите на Васильовден носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. В някои места вместо дряновица се използва и крушевица, т.е. клонки от крушево дърво.

Вечерта срещу Сурваки стопанката приготвя традиционната баница с късмети, която се приготвя от точени кори и сирене. В нея се слагат късметите, като за целта се използват дряновите пъпки. Освен в тези късмети в баницата се слага и пара. Като в дванадесетия час най-възрастният представител в семейството завъртва баницата.

Народът смята дряновото дърво за едно от най-здравите дървесни видове у нас. То е най-ранното разпъпило и разцъфнало дърво, но неговите плодове се берат последни. Те се използват в народната ни медицина. Към новогодишните обреди принадлежи и ладуването – колективно гадаене коя мома за кого ще се омъжи.

Наред с Коледа и Сурваки може да се причисли към най-мистичните български празници. Защото по-голяма част от ритуалите и обредите извършвани през тези дни носят духа на старите българи. Обредна трапеза: варена свинска глава, пача, баница, пита, кокошка или пуйка със зеле, печено прасенце, мед, варено жито, орехи, ошав.

На Васильовден имен ден имат Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила.