3Д проект на тема "Отново на училище или… Вяра, Надежда,Любов"

Честит първи учебен ден на всички малки, големи и още по-големи настоящи и бивши ученици..
Това винаги е бил много вълнуващ ден за всички, които пристъпват прага на училището за първи път, но и не само за тях. Всяка година наблюдавам своите деца, как с трепет тръгват на училище изпълнени с Вяра , Надежда и Любов и с едно очакване,че започвайки отново, тази учебна година ще е по-добра, по-успешна и по-по- от предишните.
Разбира се, само част от тези очаквания са свързани с учебния процес, а друга част (според мен по-голямата) е свързана с общуването в училище с връстниците и с учителите, защото..училището е мястото, където децата ни прекарват по-голямата част от своя ден и там за тях е особено важно да се чувстват успешни, приемани и обичани.
Е..част от тези очаквания са свързани и с нас родителите, точно както и нашите родителски очаквания, че тази учебна година ще сме по-толерантни, по-търпеливи, ще намираме повече време за общуване с децата си и / или за съвместни планове с тях..
Това са едни мисли, които всяка година по това време ме вълнуват, но никога до сега не съм оформяла като такива..
Тази година първия учебен ден съвпада с прекрасния християнски празник „Вяра, Надежда, Любов и майка им София“..  и може би тъкмо поради това някак свързах първия учебен ден именно с вярата, надеждата и любовта..
Признавам,че поради другите ангажименти и подготовката на учениците у дома за утре, започнах да правя проекта за вдъхновение в новото Хоби предизвикателство – Хоби предизвикателство 22 едва след като ги сложих да спят..
А за самата мен, вдъхновение беше пожеланието, което измислихме заедно с малкия ми син за картичките на неговите учителки.. Надявам се да усмихне както учителките му, така и вас: “ Честит първи учебен ден! С пожелание да слушате много децата и да сте добри през цялата учебна година, за да ги научите на Вяра, Надежда и Любов!“ 

Аз съвсем малко му помогнах да го дооформи и то в края.Пожеланието да са добри и да слушат децата си беше изцяло негово и той много държеше да го напишем.. Докато надписвах картичките, реших,че темата за училището прекрасно се комбинира с вярата, надеждата и любовта и…така се роди темата на нашето 22 Хоби предизвикателство.
Картичките за учителките, ще ви покажа в друга публикация, АКО успея да им направя снимки утре сутринта преди да тръгнем, защото..картичките правихме до последния момент преди да си легнат децата и..не успях да ги снимам на добра светлина..

Снимките на 3Д проекта за вдъхновение също не са добри, но понеже трябваше да публикувам предизвикателството в полунощ, сега показвам каквото съм снимала, а утре ще сменям..
Сега ще ви разкажа малко за историята на проекта..
В началото мислех да направя моливник, или календар, или ученическа програма (разбира се 3Д), но..след това внезапно ме споходи идеята да направя бележник, в който да си записвам мисли, стихове или каквото ми хрумне, Дойдоха ми още куп идеи за самопредизвикателства, но..за сега ще ги обмислям..
В началото идеята ми беше много по-сложна.. Мислех да правя странички и самия тефтер, но..след това си дадох сметка, че за няколкото часа, които ми  остават, няма да успея да се справя и..в крайна сметка няма смисъл да бързам за да правя каквото и да е само заради идеята да има НЕЩО.. Тогава имено се сетих,че имам две „тела за тефтер“, купени от известно време, които си очакват корици.., но все не стигам до тях..Едното беше  с по-малък размер, а другото с по-голям, за това известно време умувах кой тефтер искам да направя сега и..реших да направя по-големия.
След това започнах с кроене, рязане, лепене, ембосване и ..разбира се дистресване 🙂 (Момичета,не знам как е при вас, но..такова удоволствие е за мен да експериментирам с дистрес мастилата, че дори омазаните с мастило пръсти в края на творческия процес не успяват да ме откажат..)
Ето и моя проект:

Бележника е наистина труден за снимане и не знам доколко ще успея да уловя всички отблясъци и релефи, които се постарах да му придам.. Ето и малко детайли: – предната корица:

– задната корица:

– от страни:

и пак:

Може да ви прозвучи нескромно, но..като за първи опит в подвързването на тефтер се чувствам много горда с резултата. Тефтера определено ми харесва и мисля,че с огромно удоволствие ще си го ползвам..

А сега ви пожелавам един прекрасен първи учебен ден на този толкова хубав празник: „Вяра, Надежда, Любов и майка им София“, който е и ден на град София..
Вярвайте, надявайте се и се обичайте…
Благодаря ви за това, че в този тъй специален ден, надникнахте в моето местенце..

 

Хоби предизвикателство № 14 – 3Д ВАКАНЦИЯ – Моят мини куфар

Покрай самопредизвикателството, почти не остава време за други картички, но..все пак днес стартира новото Хоби предизвикателство и темата му е : 3Д проект „Ваканция – моят мини куфар“
Повече подробности можете да видите в блога на Хоби предизвикателството, където този път имаме страхотни вдъхновителки.
Реших,че е добре да ви покажа и тук проекта, който подготвих за ваше вдъхновение, за да ви покажа повече снимки (както обикновено правя) и да ви разкажа за моята ваканция и моят мини куфар..
Като чуя ВАКАНЦИЯ..първата ми мисъл е за пътуване.Обожавам пътешествията. Нямам никакви претенции, дали да е на море, или на планина.
Морето свързвам с пясък, вода, топлина и голямо излежаване, а планината с въздух, прохлада, горски плодове и много ходене.
И двата типа почивки са много релаксиращи за мен и..всъщност, ме зареждат с много енергия..
Възрастните хора са казали една мъдра мисъл по повод на ходенето в планината: „Зиме с храничка, лете с абичка“.. Точно така..зимата, когато се качвам в планината, задължително в багажа ми има нещо за хапване и термос с чай. Лятото пък..задължително нося топла дреха (за мен и за децата..)

 Сега обаче ще ви покажа куфара си за морето.. Отвън:

Общо взето така изглежда почти целия ми багаж 🙂

За къде без четака и пастата за зъби, или без гребена?

Забравила съм огледалото, но..непременно ще го добавя и него, както и малко плажно масло … Обаче, другите задължителни за багажа ми предмети са тук:

Мобилния телефон, кредитна карта и..бележника за важни неща и впечатления..Телефона ми служи и за фотоапарат (за сега), но..ако проимам истински фотоапарат, със сигурност той ще е основното в багажа ми, заедно с четката за зъби ..

Забравила съм книгата, но..ми се е случвало да я нося и да не стигна до нея..за това…може би няма да я добавя и сега..

Е,..това е моя багаж..На децата е значително повече..: кофички, лопатки, чадър за плаж, хавлии, пояс,надуваеми дюшеци, бански, джапанки, вода, нещо за хапване, плажни масла,…. знаете как е..с деца на море 🙂

Очаквам да видя и вашите предложения.