Днес ще ви покажа една картичка, която правих по един много специален свой морски спомен..
Някога, като ученици често ходехме край морето във Варна и се любувахме на корабите , чайките и морето с приятели..
Като по-големи сме ходили на палатки , ходили сме по екскурзии, а днешната ми картичка е свързана с един спомен от морето и къмпинг Смокиня, от времето, когато там цялото море се осветяваше от един стар фар.
Помня,че бяхме на екскурзия и посрещахме изгрева на морския бряг. Морето се къпеше в светлина, която сякаш обхождаше цялото море и достигаше до брега.. Невероятна красота, която сега докато бяхме в Бургас се опитах да открия, но..явно съм запомнила светлините, които са идвали от фара на Созопол или фара на Приморско, защото други фарове в района няма, а за съжаление не съм сигурна, дали сега, след всичко застроено наоколо светлините на този фар, който съм запомнила като фар на къмпинг Смокиня, се виждат все още…
Така или иначе, тези светлини са се запечатали в моето съзнание и..аз им посветих днешната си картичка.
Казвам днешна, но това е картичка, която правя от няколко дни.
Опитах се да направя рамка за „картината“ от моите спомени, като ползвах хартии от последното си блокче на ММЕ, добавих канап разбира се защото за мен той си има много морско излъчване..
Тъй като нямах айтлетс , нито инструмент за тяхното поставяне, реших да имитирам такъв – дупките съм направила с перфоратор, а след това съм оцветила отворите и мястото около тях .. Фара и морето се опитах да състаря доколкото е възможно.
Първоначално мислех да оставя картичката като картина, която да може получателя й да закачи дори на стената, ако реши, но..след това ми се стори,че е по-добре да направя картичката с поставка и…така се роди идеята да я превърна в easel card, след като добавих посланието..
Ето как изглежда картичката отвътре:
А така изглежда картичката отзад:
Докато правех картичката си мислех, колко малко ни остана от красотата на българското черноморие, покрай появята на новите огромни хотели и застрояването на целия бряг..
Морето си е все същото , но..като че ли също страда от нашествието на бетона…
Мислех си.. за къмпинг Каваци, който е останал като оазис сред безумните строежи, макар и занемарен и неподдържан като база, плажа край него е едно от най-чистите места, които успяхме да намерим в близост до Бургас..
Иска ми се децата ми един ден да имат също красиви спомени с дъх на море..Искрено се надявам и техните деца също..
Признавам,че спомените ми свързани с морето са доста носталгични..Може би, защото Варна ми липсва..
Може би времето се забърза прекалено..
Може би..
Днес тръгваме в една друга посока за почивните дни- отиваме до фермата за щрауси, която открихме в близост до манастир „Седемте престола“ след гара Елисейна.
Там е чудесно място за големите жеги и.. за почивка.
Напоследък все почивам и все съм изморена..
Нямам идея защо и какво трябва да променя ..
Може би там ще намеря отговорите..
Може би не им е времето сега..
Може би..
Ще включа картичката при Елшите..защото техния Морски полъх ми довя размислите за картичка с дъх на море.., а те пък ме накараха да споделя своите размисли за морето..и тревогата си..